Растенията вече изнемогват в борбата за живот; недъгав храст проскърцва клони в ЛЕДЕНИ ВИСУЛКИ; луната сипаничава мъжди - фенер надгробен сякаш зад мъглите… Води ме там, де палмите цъфтят, в света красив на слънце, аромати - там, гдето и човешката душа съзнава свойта сила величава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар