вторник, 15 декември 2009 г.
понеделник, 28 септември 2009 г.
вторник, 22 септември 2009 г.
сряда, 9 септември 2009 г.
Рибари...мрежите вдигат!
събота, 5 септември 2009 г.
петък, 21 август 2009 г.
Арго...на щрек стоеше!!!
Когато една необходимост прерасне в страст - страст по силна от времето! Когато познанието, желанието и нуждата, в комбинация с природата, човека и оръжието, като негов инструмент станат част от живота ти! А дивата ти душа копнее за първичните инстинкти на дедите ти. Изострят се сетивата ти, издръжливостта ти, страстта те превзема и разбираш, че е “Време за лов”
Copyright © Photo By Bozhidar Nikolov
Copyright © Photo By Bozhidar Nikolov
понеделник, 17 август 2009 г.
†
събота, 15 август 2009 г.
Два щъркела
неделя, 2 август 2009 г.
Изгрев над катедралната църква "Св. Св. Кирил и Методий"
неделя, 26 юли 2009 г.
Готическата катедрала "Ла Сеу" в Палма де Майорка - Испания
Едноименната катедрала в Палма де Майорка е най-високият готически храм в Испания и втората по височина църква на Стария континент. Строежът и отнема около 400 години, като катедралата е напълно завършена през 1601 г. В началото XVII в. забележителната готическа постройка е реставрирана от известния каталунски архитект Antoni Gaudi. Зад нея е разположена старата част на Палма със своите малки и тесни каменни улички, китни старинни къщи, благороднически дворци и няколко красиви църкви. Архив 07/2008
Copyright © Photo By Bozhidar Nikolov
Copyright © Photo By Bozhidar Nikolov
неделя, 12 юли 2009 г.
Желанието на една фея - ч/б
четвъртък, 9 юли 2009 г.
неделя, 5 юли 2009 г.
вторник, 23 юни 2009 г.
петък, 19 юни 2009 г.
сряда, 17 юни 2009 г.
понеделник, 15 юни 2009 г.
понеделник, 8 юни 2009 г.
Рилът на феите
Ако бях млад като някога и сънищата
и смъртта бяха по-далечни,
бих разделил душата си на две и бих запазил
едната половина в света на хората,
за да може половината от мен да си остане у дома и
напразно да копнее за феите,
а през това време душата ми да крачи
по тясната пътека надолу, по криволичещата алея,
където ще срещне фея и
ще се усмихне, ще се поклони и ще я целуне три пъти.
А тя ще откъсне диви орли от небето и
ще ме прикове към гръмотевично дърво.
И сърцето ми ще се втурне към нея или
ще побегне от нея, да се спаси от нея.
Тя ще го положи в гнездо от звезди и сетне
ще го вземе със себе си
до деня, в който ще є омръзне, ще є писне
от него и ще го изхвърли.
Ще го остави край пламтящ лагерен огън и
кафяви момчета ще избягат с него.
Ще го вземат и ще се забавляват с него, и
ще го разпъват жестоко надлъж и нашир,
ще го срежат на четири и ще
свирят с него на цигулка.
И всеки ден и всяка нощ ще
свирят на сърцето ми песен
Толкова жална и толкова дива и странна, че
всеки, който я чуе, ще затанцува.
И ще пее, и ще се върти и потъва, и ще тропа,
и ще подскача, и ще се подхлъзва, и ще се върти,
докато с разгорени като въглени очи
не се превърне в златно колело...
Но вече не съм млад; от шестдесет
години сърцето ми отиде
да свири страшната си музика ей там, отвъд
долината на слънцето.
Аз наблюдавам със завистливи очи и мисли
простите души, които не се осмеляват да усещат
вятъра, задуха отвъд луната,
които не се боят да чуят рила на феите.
Ако не чуваш рила на феите, те
няма да се поколебаят да ти откраднат дъха.
Когато бях млад, бях глупак. Затова
ме увийте в сънища и смърт.
Рей Бредбъри
и смъртта бяха по-далечни,
бих разделил душата си на две и бих запазил
едната половина в света на хората,
за да може половината от мен да си остане у дома и
напразно да копнее за феите,
а през това време душата ми да крачи
по тясната пътека надолу, по криволичещата алея,
където ще срещне фея и
ще се усмихне, ще се поклони и ще я целуне три пъти.
А тя ще откъсне диви орли от небето и
ще ме прикове към гръмотевично дърво.
И сърцето ми ще се втурне към нея или
ще побегне от нея, да се спаси от нея.
Тя ще го положи в гнездо от звезди и сетне
ще го вземе със себе си
до деня, в който ще є омръзне, ще є писне
от него и ще го изхвърли.
Ще го остави край пламтящ лагерен огън и
кафяви момчета ще избягат с него.
Ще го вземат и ще се забавляват с него, и
ще го разпъват жестоко надлъж и нашир,
ще го срежат на четири и ще
свирят с него на цигулка.
И всеки ден и всяка нощ ще
свирят на сърцето ми песен
Толкова жална и толкова дива и странна, че
всеки, който я чуе, ще затанцува.
И ще пее, и ще се върти и потъва, и ще тропа,
и ще подскача, и ще се подхлъзва, и ще се върти,
докато с разгорени като въглени очи
не се превърне в златно колело...
Но вече не съм млад; от шестдесет
години сърцето ми отиде
да свири страшната си музика ей там, отвъд
долината на слънцето.
Аз наблюдавам със завистливи очи и мисли
простите души, които не се осмеляват да усещат
вятъра, задуха отвъд луната,
които не се боят да чуят рила на феите.
Ако не чуваш рила на феите, те
няма да се поколебаят да ти откраднат дъха.
Когато бях млад, бях глупак. Затова
ме увийте в сънища и смърт.
Рей Бредбъри
сряда, 3 юни 2009 г.
Царство на феите
Жалните им стонове раздираха потъмнялото небе. В ужаса си те диреха своя унищожен дом. Но Раят беше изгубен навеки. Единствения спомен за него бяха окървавените му руини. Духовете умираха, останали без минало, настояще и бъдеще, които да ги свързват. Остана им само безкрайна агония. Бавно душите започнаха да гаснат, да забравят. Бродейки над мъртвия свят като сенки, воплите им се сливаха с рева на ужасяващата буря...
вторник, 12 май 2009 г.
събота, 9 май 2009 г.
язовир "Порой"
В социалистическите години в община Поморие край село Порой по поречието на река Хаджийска, бива построен един от големите язовири в околността - яз. Порой, намиращ се само на около 25 мин. с кола от гр. Бургас. Този язовир предлага незабравими гледки както в ранните часове, така и привечер. Подстъпите към язовира са повечето с черни пътища, които пресичат храстите и близката гора, което кара много семейства да изберат това място за къмпингуване през уикендите.
сряда, 6 май 2009 г.
С надежда да върнат...
вторник, 28 април 2009 г.
събота, 25 април 2009 г.
През нощТа врЪбчетата...
Твоите думи са моята песен
и аз се опитах да я пея.
Твоите думи, като врабчета, отлитат.
Като врабчета отлетяли от нашата врата.
След теб. ...
видях те огряна от Луна през ноща.
Видях те въпреки сълзите.
Нашите огледала се чупят - тъгата ни поглища.
Ние събираме парченца от звуци,
но само за да научим за риданието на Любовта.
и аз се опитах да я пея.
Твоите думи, като врабчета, отлитат.
Като врабчета отлетяли от нашата врата.
След теб. ...
видях те огряна от Луна през ноща.
Видях те въпреки сълзите.
Нашите огледала се чупят - тъгата ни поглища.
Ние събираме парченца от звуци,
но само за да научим за риданието на Любовта.
четвъртък, 23 април 2009 г.
вторник, 21 април 2009 г.
понеделник, 13 април 2009 г.
Пролетта
Кой сега събужда всичките цветя?
Кой направи тези хубави неща:
- Пролетта, пролетта, пролетта - казаха в миг децата.
Пролетта пристига от горите стари,
събужда тя кокичета и минзухари,
събуждат се красивите цветя
от пролетта!
Тя е прелестна кралица и нежна хубавица,
идва тя от старата гора.
Добре дошла е пролетта!
Copyright © Photo By Bozhidar Nikolov
четвъртък, 9 април 2009 г.
четвъртък, 2 април 2009 г.
неделя, 29 март 2009 г.
Желанието на една фея
събота, 14 март 2009 г.
неделя, 15 февруари 2009 г.
Пъдпъдък (Coturnix coturnix)
Изведнъж насреща му изскочи един пъдпъдък.
— Пъдпъдък — Цврък! цврък! — изкрещя той и кацна на един клон над Шишовата глава.
На Шиша му се стори, че пъдпъдъкът вика:
— Питката — дай! дай!
— Не може — рече Шишо, — за дяда е.
Пъдпъдъкът се разсърди и хвръкна. Полетя надоле към блатото, да се оплаче и на другите.
Copyright © Photo By Bozhidar Nikolov
Абонамент за:
Публикации (Atom)