Жалните им стонове раздираха потъмнялото небе. В ужаса си те диреха своя унищожен дом. Но Раят беше изгубен навеки. Единствения спомен за него бяха окървавените му руини. Духовете умираха, останали без минало, настояще и бъдеще, които да ги свързват. Остана им само безкрайна агония. Бавно душите започнаха да гаснат, да забравят. Бродейки над мъртвия свят като сенки, воплите им се сливаха с рева на ужасяващата буря...
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар