Джет лайн

Copyright © Photo By Bozhidar Nikolov

Rojo/negro

Copyright © Photo By Bozhidar Nikolov

С.

Рилът на феите

Ако бях млад като някога и сънищата
и смъртта бяха по-далечни,
бих разделил душата си на две и бих запазил
едната половина в света на хората,
за да може половината от мен да си остане у дома и
напразно да копнее за феите,
а през това време душата ми да крачи
по тясната пътека надолу, по криволичещата алея,
където ще срещне фея и
ще се усмихне, ще се поклони и ще я целуне три пъти.
А тя ще откъсне диви орли от небето и
ще ме прикове към гръмотевично дърво.
И сърцето ми ще се втурне към нея или
ще побегне от нея, да се спаси от нея.
Тя ще го положи в гнездо от звезди и сетне
ще го вземе със себе си
до деня, в който ще є омръзне, ще є писне
от него и ще го изхвърли.
Ще го остави край пламтящ лагерен огън и
кафяви момчета ще избягат с него.
Ще го вземат и ще се забавляват с него, и
ще го разпъват жестоко надлъж и нашир,
ще го срежат на четири и ще
свирят с него на цигулка.
И всеки ден и всяка нощ ще
свирят на сърцето ми песен
Толкова жална и толкова дива и странна, че
всеки, който я чуе, ще затанцува.
И ще пее, и ще се върти и потъва, и ще тропа,
и ще подскача, и ще се подхлъзва, и ще се върти,
докато с разгорени като въглени очи
не се превърне в златно колело...

Но вече не съм млад; от шестдесет
години сърцето ми отиде
да свири страшната си музика ей там, отвъд
долината на слънцето.
Аз наблюдавам със завистливи очи и мисли
простите души, които не се осмеляват да усещат
вятъра, задуха отвъд луната,
които не се боят да чуят рила на феите.
Ако не чуваш рила на феите, те
няма да се поколебаят да ти откраднат дъха.
Когато бях млад, бях глупак. Затова
ме увийте в сънища и смърт.

Рей Бредбъри

Царство на феите

Жалните им стонове раздираха потъмнялото небе. В ужаса си те диреха своя унищожен дом. Но Раят беше изгубен навеки. Единствения спомен за него бяха окървавените му руини. Духовете умираха, останали без минало, настояще и бъдеще, които да ги свързват. Остана им само безкрайна агония. Бавно душите започнаха да гаснат, да забравят. Бродейки над мъртвия свят като сенки, воплите им се сливаха с рева на ужасяващата буря...